Сън, сладък, 
при мене ти ела
във мойта стая празна,
лишена от цветя.
там чака те и мойта самота
облечена във бяло тя  ти се моли:
стига толкова неволи!
Ела и погълни света,Земята,
Вземи и тишината,
нека има само мрак,
нима светлината не е твой враг?
 и нека чуя своя бяг
от реалността изпълнена с апатия 
чуй ме
знам владееш телепатия.

Ела вземи студа, закотвен здраво вътре в мен
за да настъпи летен ден, макар и само в моя сън,
знам, пак ще е студено вън. 

не ме мъчи, ела спаси ме,
в обятията си взееми ме.
издгни ме там високо 
и ще прошепна издълбоко
 това аз търсих толкова безкрайни нощи, не ме оставяй, нуждая се от  още