Постинг
02.11.2011 16:32 -
безсънен зов
Автор: lenore
Категория: Поезия
Прочетен: 926 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.11.2011 16:51
Прочетен: 926 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 02.11.2011 16:51
Сън, сладък,
при мене ти ела
във мойта стая празна,
лишена от цветя.
там чака те и мойта самота
облечена във бяло тя ти се моли:
стига толкова неволи!
Ела и погълни света,Земята,
Вземи и тишината,
нека има само мрак,
нима светлината не е твой враг?
и нека чуя своя бяг
от реалността изпълнена с апатия
чуй ме
знам владееш телепатия.
Ела вземи студа, закотвен здраво вътре в мен
за да настъпи летен ден, макар и само в моя сън,
знам, пак ще е студено вън.
не ме мъчи, ела спаси ме,
в обятията си взееми ме.
издгни ме там високо
и ще прошепна издълбоко
това аз търсих толкова безкрайни нощи, не ме оставяй, нуждая се от още
при мене ти ела
във мойта стая празна,
лишена от цветя.
там чака те и мойта самота
облечена във бяло тя ти се моли:
стига толкова неволи!
Ела и погълни света,Земята,
Вземи и тишината,
нека има само мрак,
нима светлината не е твой враг?
и нека чуя своя бяг
от реалността изпълнена с апатия
чуй ме
знам владееш телепатия.
Ела вземи студа, закотвен здраво вътре в мен
за да настъпи летен ден, макар и само в моя сън,
знам, пак ще е студено вън.
не ме мъчи, ела спаси ме,
в обятията си взееми ме.
издгни ме там високо
и ще прошепна издълбоко
това аз търсих толкова безкрайни нощи, не ме оставяй, нуждая се от още
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 30